ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Една от емблематичните прояви в Етнографският музей на открито „Етър" е Майсторската надпревара, която се провежда в дните на Международния панаир на занаятите.

Традицията датира от 1981 г. във връзка с отбелязване на 1300-годишнината на българската държава. Надпреварата пресъздава „облог", заради който най-добрите майстори от даден занаят „мерят сили" в продължение на няколко дни.

Тази година Майсторската надпревара в „Етъра" е посветена на занаята „Тъкане на колани „на кори".

Майстор Цвети Терзиева е една от 9-те избрани майстори от България и чужбина, които ще имат честта да участват в Майсторската надпревара „Тъкане на колани „на кори" – древно изкуство, което е обявено за един от шедьоврите на българското нематериално културно наследство.

Запазена до наши дни, техниката на тъкане „на кори" е позната още на древните египтяни. Кога този занаят навлиза в България не е известно, но населението използва тъкачни техники, познати от Средновековието. През XVIII и XIX век, а в някои райони на страната и до средата на XX век, те имат широко приложение.

Тъканите колани „на кори" са разпространени най-много в Софийско, Плевенско, Свищовско, Никополско, Ловешко, Севлиевско, Шуменско. Те са важна съставна част на българската народна носия. Предназначени са не само да държат облеклото стегнато към тялото, а и за украшение. Правени са за чеиз и дар от момата за младоженеца, кумата, девера и сватовете. На някои от коланите са втъкани имената на младоженците.
Коланите, тъкани „на кори" са едни от най-сложните за изработване елементи на българската народна носия.

Корите представляват квадратни дъсчици с размер около 10 см., в четирите ъгъла на които в малък отвор се прикрепват основните нишки. Те се опъват в двата края на дърво или греда, а по-късно на специално направен стан.

Тъче се с превъртане на събраните успоредни дъсчици, а в отворения зев с ръка се прокарва едноцветния вътък, който се набива с дървен нож. Оцветяването се постига още при вдяването на разноцветната основа. Сложността се състои в преплитането на вътъка и основата, за да се получи желания орнамент.

Ширината на колан, тъкан „на кори" може да бъде между 5 и 10 сантиметра, а дължината между 2 и 3 метра. Коланите могат да завършват с ресни или пискюли.
С по-ярки и светли тонове са коланите от Софийско. В Северна България преобладават по-тъмни цветове - черен, тъмночервен и тъмнозелен. Мотивите са растителни и геометрични.

Въпреки, че се провеждат в дните на Международния панаир на занаятите, Майсторската надпревара има своя самостоятелна структура и регламент: Изработване на копие на задължителен традиционен предмет представен в оригинал - избран от журито на състезанието. Изработване на втори предмет, с характерна форма и украса от съответния регион, от който е даден участник. Сложността и на двата предмета, които се изработват в състезателните дни са съобразени с времетраенето на състезанието. Състезанието продължава четири дена, след което тричленно жури, (в което по право участва уредник от ЕМО „Етър", майстор специалист и специалист от музеен или научен институт), оценява изработените предмети.

Обявяването на резултатите от състезанието е кулминацията на „Вечерта на майстора".

Майсторската надпревара в ЕМО „Етър" през годините:

1982, 1983, 1984 г. - бакърджийство

1985, 1986 г. - ножарство

1989 г. - ковано желязо

2003 г. - бакърджийство

2004 г. - ръчно плетиво

2005 г. - пастирска резба

2006 г. - ковано желязо

2007 г. - копаничарство

2008 г. - грънчарство

2009 г. - ножарство

2010 г. - плетене с царевична шума

2011 г. - гайтанджийство

2012 г. - плъсти

2013 г. - дървостругарство

2014 г. - грънчарство

2015 г. - дърворезбарство

2016 г. - тъкане на колани на „кори“