ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Коланите са важна съставна част от българската народна носия. По нашите земи се намират още от VIII-IХ век. Мариета Недкова - майстор художествен текстил в ЗМНХЗ е от малкото хора в България, които могат това изкуство.

По покана на инж.Цвети Терзиева – майстор художествено плетиво, тя изнесе демонстрационни уроци за изработване на етноколани. Обучението се проведе в хотелски комплекс "Лес", като помещението бе предоставено благотворително с любезното съдействие на управителя Милен Цонев.

Коланите са може би най-сложната за изработка част от българската носия. Те са се тъкали с помощта на тънки квадратни дъсчици и дървен нож, а сега на картон или друг материал, който не бива да се огъва.

Дъсчиците, или както са по-познати у нас „кори”, имат във всеки ъгъл по една дупчица, през която се нанизва нишката на основата. Основата се опъва заедно с дъсчиците между два стола или маси или специално направен стан, а преди са използвали края на едно дъгообразно дърво.

Сложността на тъкането се състои в изчислението при преплитането на вътъка и основата, за да се получи желания орнамент, който в повечето случаи е геометричен. Ширината на тъканите колани е между 5 и 10 см., а дължината им е от 2 до 3 метра. Винаги завършват с ресни или пискюли. Самите краища са често пъти много по-красиви от самия колан и са изработени с голямо старание.

 Всеки регион в страната се характеризира с определена цветова гама и орнаментика, всеки отделен колан е различен и уникален в зависимост от майсторството и естетиката на неговата създателка.

Коланите са се правили като дар от момата за младоженеца, кума, девера и сватовете, като в сватбеният ден са се носили през рамо. След това, в празнични дни, се носили от мъже и жени, опасани около талията. На някои от коланите са втъкани имената на младоженците.

В наше време все още се срещат колани от различни краища на България, но за жалост занаятът вече е загубен. В Разград благодарение на демонстрационните уроци мнозина вече се запознаха с уникалната технология.

Майстор Цвети Терзиева изработи първия си колан, тъкан на кори.

Обучението бе интересно, забавно и стимулиращо към действие и самоусъвършенстване.