ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Тъкаческата традиция

Домашното тъкачество и народните тъкани са съществен дял на народната култура, ценен източник за изучаване не само на материалния, но и на духовния бит на човека.

Тъкаческата традиция е сравнително устойчив и обективен елемент на народната култура до началото на 50-те години. С постепенното изживяване обаче на традиционния бит, се създават обективни условия за интензивен упадък и отмиране на домашното тъкачество.

Естетическото въздействие на тъканта се определя от от една страна от материала, начина на обработването му, оцветяването и техниката на изпълнение, и от друга от колорита, мотивите и композицията.

Основните суровини са вълна, козина, лен, коноп и памук. Качествата на тъканите зависят от пресуканоста, дебелината, пухкавостта на текстилната нишка при предене.

За получаване на специфичен колорит се използуват главно багрила от растителен, животински и минерален произход, а от началото на XX в. - и анилинови бои.

Най-разпространеният стан, който се е срещал почти във всяка селска къща е хоризонталния домашен стан. На него се тъкат фини платове, предназначени да задоволят потребностите на семейството от дрехи, рогозки и черги, които в по-голямата си част служат за обзавеждане на дома.

Този стан се състои от две дървени рамки, на които се слагат винаги две кросна. На задното е навита основата, а на предното се навива натъканото. На рамката са прикрепени и нищелките и гребенът, а на предния край е устроено и седалище за тъкача. 

Независимо от различията, които съществуват в архитектурата на хоризонталния стан, водещото условие при него е силното обтягане на основата между двете кросна. Нищелките се приготвят от добре усукана конопена или памучна прежда, като обикновено клуповете за нишките на основата са образувани от просто кръстосване на две срещуположни връзки. В зависимост от сложността на тъканите, нищелките са винаги чифт - от две нагоре и се привеждат в движение от вързани под тях стъпалки.

Друг основен елемент при домашния хоризонтален стан е совалката. Тя има симетрична форма със заострени краища. Средата и е елипсовидно изрязана, открита отгоре и отдолу с еднакви размери. Етимологията на думата идва от глагола снова и поради тази причина в отделни краища на България може да се срещне като совалка.