Либе Марийке

ЛИБЕ, МАРИЙКЕ

Йованчо Марийки думаше:
- Либе Марийке, Марийке!
Що не си, либе, хубава
като първата година,
първата и повторната.
Марийка каже Йованчу:
- Либе Йованчо, Йованчо!

Как да съм, либе, хубава
като първата година,
първата и повторната?
Девет годин сме женени,
девет съм деца добила,
не можах, либе, да втасам,
заран овчаре да изпращам,
овчаре и говедаре,
а вечер да ги посрящам.

Йованчо дума Марийки:
- Либе Марийко, Марийко!
Я дай ми прошка, Марийко,
либе хубаво да диря,
на измет да ти помогне.
А Марийка му думаше:
- Либе Йованчо, Йованчо!
От мене, либе, да е просто,
ала от Бога проклето.

Па влязла в мала градинка,
викнала, та заплакала:
- Цветице, мило какино!
Коя те кака садила,
коя ли ще да те бере?

Свекърва хитра, разумна,
тя на Марийка думаше:
- Синко марийке, Марийке!
Не плачи, синко, не жали,
най ми се оми, оплети,
наред редици нареди
от ляво рамо до десно,
облечи дрехи венчални,
тури си жълти жълтици,
па вляз във мала градинка,
набери цвете сякакво,
накити китка шарена,
па я на глава затикни.
Налей си палур с ракия,
та кога доде сватбата,
сватове да си посрещнеш.

И Марийка я послуша,
та се оплела, омила,
наред редици нареди
от ляво рамо до десно,
облече дрехи венчални,
турила жълти жълтици,
влязла е в малка градинка,
набрала цвете сякакво,
накити китка шарена,
та я на глава затикна,
наляла палур с ракия.

Ето че иде сватбата
и Марийка си излязла,
сватбата да си посрещне;
наред сватове срещаше,
я сватове се питаха:
- Коя е тая невяста?
Дали е Йованчу сестрица,
или е мила снашица,
като слънцето светеше,
като месецът грееше?

А свекърва им думаше:
- Нито е Йовану сестрица,
нито е мила снашица,
най е Йованчу първото либе,
първото либе Марийка.

Като зачула Тодорка,
Та си на сватове думаше:
- Кметове, стари сватове!
Я ме назади върнете,
Йован си имал невяста
и по-хубава от мене,
и по-гиздава от мене.
Сватове си я земале,
та я назаде върнале.

Народна любовна лирика