Народни поверия и суеверия за Тодоровден.

Според едно поверие седмицата, започваща от Тодоровден, е една от най-опасните в годината. През Тудоришката неделя, нощем из селото броди светецът, преобразен като "кара-кон" или "вкара-кончен" (вампирясъл) мъртвец. Оттам идва и думата "караконджул" - зъл дух в тялото на животно. Така живота и смъртта се преплитат в образа на светеца.

Конят е почитан като вярно и предано на човека животно. Той също така е недосегаем за змейове и самодиви. Дори чумата не напада човек на кон. Затова той и езадачът му са издигнати в култ. Конят осъществява посредничеството между двата свята, между живите и мъртвите.

За прабългарите животното е било и тотем и слънчев символ. Черепът на коня е бил окачван по оградите, за да предпазва от зли сили.

Рано сутринта на празника майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава и да не се разболяват.

Преди кушята пък жените мият косите си с вода, в която има слама от яслите на конете. След умиването хвърлят водата на улицата след конете. Наричането е косите да са здрави и дълги като конска грива.

Свети Тодор е не само закрилник на конете, а и покровител на булките и раждаемостта, затова младите невести приготвят малки хлебчета и ги раздават ги на близки и роднини, а те пък им пожелават да имат деца.

В Габровско на този ден празнуват младите семейства, които са сключили брак през изминалата година. Те посрещат гости, които им носят подаръци и краваи, наречени булченски, украсени със здравец. Според поверието, колкото повече краваи получи младата невеста, толкова тя ще е по- добре в новия и дом и ще ражда повече деца.