ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Днес е една светла и достойна дата. На 19 април през 1863 година в Свищов е роден авторът на съвременния български химн Цветан Радославов.Той е един от най-чистите родолюбци, превърнал делото си в част от съвременната ни национална идентичност.

По професия Радославов е учител, а висшето си образование по философия е завършил в Лайпциг, Германия.

През 1885 г., по пътя към бойното поле, той композира песента "Горда Стара планина", която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895-а песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.

Текстът на песента е променян нееднократно. По време на комунизма в него беше вкаран куплет на Георги Джагаров, възхваляващ червената партия водителка. Последните промени датират от 1990 г., когато прославата на БКП е премахната. След приемането на първата демократична Конституция на страната, "Мила Родино" е отново утвърдена като национален химн на Република България.

Освен създател на българския химн Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт.

Интелектуалецът отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, за да работи за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика логика.

До края на дните си живее в малка мансарда на улица "Ангел Кънчев" № 3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.

Първоначалният текст, написан от Цветан Радославов:

Горда Стара планина,

до ней север се синей.

Слънце Витоша позлатява,

към Цариград се белей!

Припев:

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край.

 Хайде братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки,

за свобода, правдини.

Двата куплета прославящи БКП, които след 1990 г. отпадат:

Паднаха борци безчет

за народа наш любим,

Майко, дай ни мъжка сила

пътя им да продължим.

Дружно братя българи,

с нас Москва е в мир и бой,

партия велика води,

нашият победен строй.