Кой как е прекарал на празника

На сутринта след 14-ти Февруари, две приятелки се разхождат. Едната споделя:
- Снощи изкарах празника разкошно! Моят приятел ме заведе на ресторант. Пихме великолепно вино! Хапнахме доволно. После той ме заведе у тях. Легнахме си. Той не бързаше - един час си говорехме за нещата от живота - просто ей така, побъбрихме си. После се любихме ЦЯЛ ЧАС! Беше вълшебно! После още един час си поприказвахме за нас, за живота... По-хубав ден на влюбените не съм имала.
Другата отговаря унило:
- Ах, блазе ти! Пък оня моя тиквеник нито на ресторант ме води, нито на бар. Направо у тях. Няма свещи, няма шампанско - направо в леглото. Свърши за 5 минути, обърна се на другата страна и заспа. Ужас! Направо съм възмутена от него!

По същото време двама приятели си говорят. Единият споделя снощните си впечатления:
- Снощи, батка, си изкарахме много яко празника с моята приятелка - нема шмендикапели, нема тън-мън. Направо у нас, бам в кревата, секс и заспах като къпан. По-хубав 14-ти Февруари не съм имал.
А вторият рекъл:
- Еее, друже, какъв късмет си имал. А аз, глупака реших да изведа моята приятелка на ресторант. Добре, ама келнера като я попита "Какво ще желаете за пиене?" и оная моята като рече "Ами от най-хубавото вино!"... И аз как да откажа?
Двеста лева за бутилка вино!!!

Ей така както си бях седнал, ми се подкосиха коленете. После отидохме у нас, ама на мене все сметката от ресторанта ми е в главата. Легнахме си, ама тая пуста сметка... Един час не може да ми стане, после един час не мога да свърша и после още един час не мога да заспя! Егати празника, егати чудото.